Преди няколко века в Западна Европа фразата мека зима“ щяла да

Преди няколко века в Западна Европа фразата „ мека зима “ щяла да се сметне за неприятна смешка. Тогава никой не мислел за сантиментални разходки из заснежените гори, снежни писти и други зимни удоволствия. Хората мислели основно по какъв начин да оцелеят до пролетта.

Така, да вземем за пример, през 1300 година зимата донесла на европейците много неприятности. Тогава почнала Малката ледена ера. Смята се, че причина за нея били забавянето на Гълфстрийм, вулканичната активност и отслабването на слънчевата интензивност. Малката ледена ера траяла до ХІХ век.

Студените зими засягали не само ежедневието на европейците, но и политическите събития в национален мащаб. Според някои откриватели гладът, епидемиите и аграрната рецесия провокирали селските въстания в Западна Европа. Милиони европейци не съумели да преживеят огромния апетит през 1315-1317 г. По това време популацията на Европа повишено до 120 милиона души и храна можело да се обезпечи единствено при удобни естествени условия. Но заради многото дъждове селяните не можели да разорат нивите, добитъкът измирал всеобщо. Страшните последствия от слабите реколти засегнали цяла Северна Европа. Започнал канибализъм, убивали даже новородени. Децата били изоставяни на произвола на ориста. Подобни събития са в основата на приказката на братя Грим „ Хензел и Гретел “, където децата са изоставени от родителите заради опасността от апетит (не бива да забравяме, че Грим не измисляли авторски съчинения, както да вземем за пример, Андерсен – а събирали истински национални приказки). Възрастните хора непринудено отказвали да се хранят, с цел да не са в тежест на своите родственици. В Лотарингия цените скочили с 320%. Солта, нужна за предпазване на месото, изчезнала. Солта в средновековна Европа постоянно е била скъпа, наричали я „ бяло злато “. Производството й било дълго и трудоемко. Получаването й при променени метеорологични условия станало много по-трудно. Не можели да осоляват питателните артикули и те се разваляли бързо. Процентът на престъпността скочил нагоре – някои били готови на всичко, с цел да получат най-малко малко храна за фамилиите си.

Английските хроникьори разказват невиждан случай: на 10 август 1315 година крал Едуард II, минавайки през град Сейнт Олбанс, не могъл да откри самун за себе си и своята свита.

Отслабени от глад, европейците били безсилни против епидемиите. В периода 1315-1317 г. в Европа се развихрила туберкулозата. Ако европеецът имал шанс да посрещне края на огромния глад относително здрав, го чакали нови проблеми. През зимата къщите били съвсем толкова студени, колкото и улиците. Прозорците били покривани с промаслен пергамент, жилището се отоплявало с печка без кюнци – димът се събирал под тавана и излизал през отвор в стената.

Думите „ държа краката си до камината “ символизирали богат живот, наличен за малко на брой. В богатите къщи камината била в центъра на стаята, димът излизал през дупка в тавана. В манастирите царял смъртоносен мраз и понякога било просто невероятно да се организират богослужения. В качеството на „ калорифер “ монасите употребявали железна топка с жарава вътре. В замъците окачвали килими по стените и по-дебели балдахини над леглата. В бедните къщи през зимата хората се обличали доста топло – съвсем по този начин, както и на открито.

Сънят станал спасение от мъчителния мраз. Хроникьорът написа: „ Хората прекарват по цели дни в леглото, с цел да се стоплят и да ядат по-малко “.

Така прекарвали времето си бедните англичани по време на коледните празници. Зимата била изтезание, студът преследвал индивида даже в леглото му. През скучните зимни месеци ядели яхния с малко месо и зеленчуци. Домакините добавяли към яхнията и сушени плодове – считало се, че яденето на пресни плодове е нездравословно. Мнозина от бедняците даже нямали кухня, те разчитали само на търговци. За да не хранят животните през зимата, ги колели през есента, месото осолявали и опушвали. В Англия в навечерието на Коледа селяните от време на време получавали специфична чест: канели ги на софра в замъка на локалния аристократ.

Зимен пейзаж, 1608 година, Хендрик Аверкамп. Уикипедия

Богатите хора спазвали свое меню. Лекарите препоръчвали да се яде колкото се може повече горещо агнешко месо, смокини и да се пие „ хубаво вино “. Такава софра носела доста наслада на тези, които можели да си я разрешат, и се проточвала до късно през нощта. Но дори и с такова богато меню не всеки успявал да оцелее през зимните месеци. Авитаминозата заплашвала със съществени последствия, включително смърт.

Пелаграта, породена от липса на белтъчини, можела да убие човек за няколко години. Липсата на витамини в някои случаи причинявала слепота. Баналната хрема за отслабналия човек се превръщала в пневмония. В този случай болният е разчитал само на Божията милост – смъртността от пневмония достигала почти 100%.

Според някои откриватели разпространяването на чумата било повлияно, наред с други фактори, от отслабването на имунитета на европейците след простуда и голям апетит. Към 1350 година поради „ черната гибел “ популацията на Европа спаднало до 88 милиона. В големите градове тази болест лишила живота на 50% от популацията.

Трябвало да мине доста време – век-два, до момента в който европейците се приспособят към новите климатични условия.

–